Къде можеш да намериш природа и технология в едно. Естествено отговорът е Япония. Там всичко се случва в абсолютна хармония със света около нас. Когато получих предложението да посетя ежегодния конгрес по “Интегративна медицина” на Amino Up  в град Сапоро се поколебах за момент, защото презокеанските пътувания са изтощителни. В конкретния случай обаче, бях поела ангажимент и не можех да откажа. Впоследствие разбрах, че това е било едно добро решение от моя страна. Разместих програмата си и една ранна октомврийска сутрин на 2011 година бях вече на път.

Полетът беше през Франкфурт и Токио и след 24 часа път се озовах на летището в Сапоро. Огромно по размери, но с перфектна логистична организация на потока от пътници, който се излива там денонощно. Сапоро е град в префектура Хокайдо, в който се провеждаха зимните олимпийски игри през 1970-те години.Домакините от Amino Up  с типичната си японска точност ме посрещнаха с поклони, на които се опитвах да отговоря адекватно, въпреки че не бях сигурна дали няма да сгреша нещо.С напредване на програмата много от официалностите се стопиха поради изключителното гостприемство на домакините. Японците се постараха да се почустваме като у дома си в буквалния смисъл на думата.    Mинибусa на компанията ме остави пред хотела, където бяха настанени всички гости на конгреса. Посрещна ме огромно фоайе , като признавам си, че футуристичните му форми малко ме смутиха в началото. Все пак в Европа сме свикнали на различна архитектура.
Починах си малко и разбира се запътих на първата си разходка в града, която по препоръка на домакините бе към ботаническата градина. Тази градина разделя града на две и въпреки, че е просто една широка алея разнообразието на растителни видове е впечатляващо, както типични японски, така и чуждестранни. Най-лесно човек придобива впечатления от стандарта на хората в дадена държава в големите търговски центрове. Огромен комплекс с най-различни щандове и едно жужене , което в първия момент не разбрах откъде идва. Какво се оказа. От всички страни се чуваха подвикванията на продавачите да посетиш точно техния щанд , където ще намериш точно това, което търсиш .  Но това не беше точно подвикването , което се случва на някой ориенталски пазар , а монотонно повтарящата се фраза “Заповядайте”, изречена много бързо и имах чувството в синхрон от всички.Това се сливаше в единно звучене и създаваше звуков фон на търговския комплекс , който не бях чувала никъде другаде по света. Разбира се в търговския център бях също така турист поради огромната разлика в стандарта и цените. Просто хората работят много и стандартът им е на недостижимо ниво. Странен парадокс между впрочем. Колкото повече работиш, толкова по скъпо живееш и трябва да работиш още повече. Трудно можем да го разберем това. Япония. Чистотата не би могла да се опише , просто трябва да се види. И велосипеди, много велосипеди, както и много личен труд. Във всяко нещо което се продава или украсява града е вложен труд и желание живота да изглежда красив и хармоничен.
На другия ден посетихме новата сграда на компанията. Наричаха я „Екобилдинг”. Какво точно имаха предвид с това наименование разбрах много бързо. Още във фоайето на сградата беше инсталиран един огромен екран , който показваше колко точно въглероден окис се спестява на атмосферата всеки час поради факта, че сградата се отоплява и охлажда с енергия изцяло от възобновяеми източници. Стените са опасани със стъклени панели, които нагрявани от слънцето затоплят въздушната възглавница, образувана между тях и основните стени на сградта. Така не е необходимо да работят климатици или друг вид отопление. Чисто и екологично. Но това не беше всичко. Охлаждането през лятото. Ето това вече преобърна всичките ми представи за екология. В самата основа на сградата са построени нещо като силози, които през зимата се пълнят със сняг, пресован със специални машини. След това през лятото само отваряш изградените за целта въздуховоди и естественият климатик работи без грам енергия.
Изненадите обаче не свършваха до тук .Това , което последва беше еманацията на отношението на хората от Amino Up  към околната среда. И повярвайте, когато го чух осъзнах каква огромна е пропастта между нас европейците и японския начин на мислене. В основите на сградата , още когато са изливани , са изградени миниатюрни тунелчета , които улесняват всякакви видове гризачи и дребни животни да преминават свободно и да не се чувстват засегнати от сграда , построена на територия, обитавана от тях преди това. Освен това чисто практическия ефект е , че така в подземията не се разхождат нерегламентирано по- дребни представители на животинския свят. Това е Amino Up  . Внимание и към най- малкия детайл , който може да има отношение към даден проект. Интересните неща в сградата ( където между впрочем се движиш задължително с пантофи, които ни бяха раздадени на входа) не свършиха с това. От особен интерес за нас , поканените на конгреса представители на повече от 30 държави беше производствения сектор на компанията. Всъщност в представите на някои от нас битуваше мисълта за огромни полета с гъби , които се отглеждаха по специална технология и след това се преработваха. Но и тук нещата изглеждаха различно. Гъбната култура се съхранява в специален контейнер и от там се взимат клетки , които се отглеждат в оризова саламура по уникален патентован метод. Масата им нараства за 45 дни до внушителните 15 тона. Целия този процес се контролира от една зала с монитори и видеокамери, които можеха по всяко време да покажат на екран показанията на всеки един от уредите в производствената зала. Производственият персонал се състои от четиринадесет души заедно с ръководителите, а целия състав на фирмата е 60 души. Тези хора произвеждат по 90 000 тона годишно от субстанцията АНСС и я разпространяват на целия световен пазар.
Интересен детайл се оказа поддържането на идеалната чистота в сградата и производствените помещения. Как мислите , че се случва това. Със специално звено от чистачи и чистачки ….. нищо подобно. Всеки петък всички , от президента на компанията до последния в йерархията хващат кофите и уредите за чистене и се почва „голямото седмично чистене” . Доколкото разбрах дори в училище нямат от онези лелки , които сме свикнали да виждаме по коридорите при нас. Децата от малки се научават , че след тях няма кой да чисти. Те сами се грижат за това. Тук бих искала да спра с коментара, защото ме обземат неприятни, интровертни мисли относно връзката между чистотата и възпитанието на децата. Още много интересни неща видях, но целта ми е да създам представа за компанията , разказвайки ви за фрапиращи представите ми неща. Само така човек би разбрал защо АНСС е завладяло света и как разсъждават хората, стоящи в основата на този успех.

Трудно мога да опиша всичките ми впечатления, защото мястото е ограничено. А и честно казано предпочитам езика на научната терминология. Повече ми се отдава. Желанието ми е да разберат хората, решили да се запознаят с продуктите на Amino Up , че „ Природа и технология в едно” не е поредното рекламно мото , измислено в някой офис , а реалност , която съществува на 24 часа път от нас.
А иначе няма kak да забравя думите на мистър Ердал Тан ( експорт -мениджъра на Amino Up  ) , когато рано сутринта на последния ден дойде да ме вземе от хотела за да ме отведе до летището . Попита ме как съм , на което отговорих съвсем искрено , че се чуствам като у дома си , при хора с които сякаш се познавам от много години и не ми се тръгва. „ Да се почувствате така беше нашата цел , професор Петрова. Всички ние от Amino Up  работихме за това и се радваме , че успяхме.” Японци. Винаги има с какво да те изненадат приятно.
Октомври 2011 г. Професор д.ф.н. Генка Петрова
Зам.ректор по научната дейност на
Медицинския университет София ,
Ръководител катедра „ Организация и икономика на фармацията” на факултет „Фармация”